На 27 юли 2010 г. в читалище  „Развитие”, гр. Пещера, се проведе Обществено обсъждане на изготвената от Биовет АД – „Програма за ограничаване на специфичните миризми от производствената дейност на предприятието”.
От Зелената партия присъстваха: Александър  Каракачанов, Иван Мастиков и Спартак Кънев, който представлява и Гражданския комитет – „Да спасим Пещера”

Законът за връщане на заграбените чрез замени гори и земи, внесен от Националната гражданска инициатива, бе разпределен от председателството на 41-то НС за гледане в Комисията по земеделие и гори, с председател -  г-жа Десислава Танева.

Законът предвижда разваляне на сделки за замени за над 70 хил. декара по морето и планинските курорти, които са донесли загуба на държавата за над 6 милиарда лева.

За всички заинтересовани ще представлява изключителен интерес реакцията на народните представители към този закон, по която ще проличи и тяхната реална ангажираност към борбата с корупцията.


Председател на Инициативния  комитет на

Националната гражданска инициатива -

Александър Каракачанов


За повече информация: www.referendum.in

Проектът за Енергийна стратегия на България до 2020 г. е основополагащ документ и е похвален опита на управляващите да повдигнат обществена дискусия преди неговото приемане. Самият проект съдържа някои подобрения и положителни становища, като най-важното е определянето на енергийната ефективност като основен инструмент за постигане на поставените от стратегията цели. Повишавайки ефективността по цялата верига, от добива на енергийните източници до крайното потребление на енергия, може да се постигне енергийна сигурност на приемлива цена, с минимално въздействие върху околната среда.
Недостатъците обаче на предложения проект са твърде много, като по-долу ще визираме по-важните от тях:
1.    Предложеният проект на Енергийна стратегия на България до 2020 година, независимо от направените подобрения, е твърде ограничен по съдържание и обхват. Стратегията повтаря основно постановките от пакета документи на ЕС, известен като 20-20-20, без да определя ясно българските приоритети в тази общоевропейска рамка, което всъщност би трябвало да бъде нейна основна цел. Основната част от посочените в стратегията мерки и инструменти за постигане от България на целите, произтичащи от целите на Европейската общност, са също така твърде общи и имат по-скоро пожелателен характер.